Дъглас Макгрегър: Епохата на изобилно богатство за САЩ и Европа е към своя край. Балансът на силите е в полза на Русия
Автор: Дъглас Макгрегър, theamericanconservative.com Следвайте " Гласове " в Телеграм
Войната, парите и бъдещето на Америка
Защо унипартийците рискуват война, която сме толкоз зле подготовени да водим?
Когато Ричард Никсън губи изборите от Джон Ф. Кенеди, той споделя на поддръжниците си: „ Познавам Кенеди. Той е родолюбец. “ Никсън е знаел, че страната ще бъде в сигурност в ръцете на Кенеди.
Повечето американци нямат същото доверие на президента Байдън. През април 2023 година по-малко от четирима от всеки 10 пълнолетни жители на Съединени американски щати, или 37%, декларират, че утвърждават работата на Байдън като президент, а шестима от всеки 10 декларират, че не я утвърждават. С разлика от 2 към 1 американските гласоподаватели в този момент считат, че контролът върху границата на Съединени американски щати е по-голям от помощта за Украйна във войната ѝ с Русия. За първи път от 30 години насам лихвените заплащания на държавното управление на Съединени американски щати по държавния дълг са равни на разноските за защита.
Подобни разкрития биха раздрусали увереността на всяко държавно управление, само че Вашингтон и съдружниците му от НАТО би трябвало да вземат поради още доста неща. Твърденията, че Държавният департамент прави старания за заледяване на спора в Украйна се отхвърлят с лека ръка от всеки добре информиран наблюдаващ на съветското държавно управление. Без такова заледяване Вашингтон няма концепция по какъв начин да постави завършек на 600-дневния спор.
Междувременно глобите на администрацията на Байдън не престават съществено да отслабват груповия Запад. Европейските стопански системи се плъзгат към криза. Икономиката на Германия – най-голямата в еврозоната – е в застоялост към този момент трето следващо тримесечие. През 2022 година немските автомобилни производители са произвели съвсем 40% по-малко коли, в сравнение с преди 10 години. По думите на един от водещите немски индустриалци, деиндустриализацията на Германия е почнала.
Но точно прокси войната на Вашингтон с Москва, заради въздействието на бойното поле ведно с икономическите последствия, трансформират салдото на силите в интерес на Москва. По данни от свободни източници за украинските загуби излиза наяве, че украинските бойци умират в количества сравними или по-големи от тези през Първата международна война, в която за три години бойни дейности в резултат на всички аргументи умират към 1,7 милиона бойци от съветската войска.
Изкуството на войната постоянно е било подвластно на технологиите, а войната на Украйна с Русия не прави изключение. Украинските бойци са смели, само че украинските сили, както и силите на Съединени американски щати и съдружниците от НАТО, към момента са проведени като за повтаряне на Втората международна война. Това положение е рецепта за проваляне против съветската военна конструкция, проведена за воюване през 21 век.
Днес съветските поразяващи оръжия – артилерия, ракети, снаряди, дронове – свързани с непрекъснато въздушно наблюдаване като част от гъста, интегрирана противовъздушна и противоракетна защита, основават условия на бойното поле, каквито немската войска претърпява през последната година на Втората международна война. От момента, в който американската и британско-канадската войска се приземяват в Нормандия, 5 хиляди американски изтребители във въздуха над Западна Европа вършат невероятно маневрирането на немските сухопътни сили. Цялата немска авиация пази немските градове от американските и английските бомбардировачи. Без тактическо въздушно прикритие или поддръжка немските формирования могат да се придвижват единствено през нощта и в никакъв случай на дневна светлина.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски показва убеденост, само че не крие, че поддръжката за марионетната война на Вашингтон спада както в Европа, по този начин и в Съединените щати. Той знае, че НАТО е в неволя. Откровено, алиансът в никакъв случай не е бил предопределен да води офанзивна война против който и да било. Събитията на Балканите през деветдесетте години на 20 век сложиха началото на неловката еволюция, която се опита да трансформира НАТО в настъпателен инструмент на тактиката за национална сигурност на Съединени американски щати. Въпреки това силите на НАТО не са готови да водят стандартна война от висок клас.
Не е изненадващо, че гласоподавателите в 32-те държави-членки на НАТО слагат под въпрос до каква степен е умно да възложат националната си сигурност и икономическото си здраве на личните си елити, както и на вашингтонския глобалистки хайлайф. Все отново европейците скоро би трябвало да решат дали да пожертват дребното, което е останало от техния народен суверенитет и икономическо здраве в името на НАТО, или да спрат помощта за режима на Зеленски и да договарят непосредствено с Москва. Общият европейски принос към прокси войната от към 167 милиарда $ е по-голям от приноса на Вашингтон.
Изправена пред слаба стопанска система, по-висока рентабилност и по-ниски цени на държавните облигации, администрацията на Байдън и вашингтонската „ унипартиен “ Конгрес, който е неговият сътрудник, имат два избора. Първият е да се понижат загубите на Съединени американски щати и съдружниците в Украйна, да се понижат отпусканите средства и да се концентрират върху вътрешните незабавни проблеми на южната граница и в най-големите американски градове. Или пък, вторият, администрацията и „ унипартийците “ могат да ескалират спора с Москва.
Обявеното от Белия дом желание да изпрати на Украйна тактически ракетни системи с обхват 300 км., дружно с немски крилати ракети „ Таурус “ и други поразяващи оръжия наподобява демонстрира, че Вашингтон избира ескалацията. Но нито една оръжейна система не може да промени радикално истината, че украинските сили отслабват с всеки минал ден.
Няма друго място, където капацитетът за борба с съветската военна мощ да е по-голям, в сравнение с в Черно море. И въпреки всичко, сред 11 и 15 септември румънски, английски, френски и турски сили, дружно с американски самолети за морско наблюдаване и различаване „ Посейдон “, водолази-инженери с лодки и профилирано съоръжение, ще проведат интервенция „ Морски бриз 23.3 “ наоколо до делтата на Дунав. Тъй като комерсиалните кораби плават от Черно море в река Дунав без съветска интервенция, не е ясно за какво е належащо това обучение в делтата на Дунав.
За жал, тласкането на рисковата обстановка до ръба на спора не е нещо ново в провеждането на външната и отбранителната политика на Съединени американски щати. След „ Пустинна стихия “ през 1991 година и разпадането на Съветския съюз през 1992 година, американската мощност и въздействие набъбнаха експоненциално. Апетитът на Вашингтон да запълва „ неуправляеми пространства “ с американска военна мощност стана неутолим. В продължение на 30 години Вашингтон можеше свободно да се намесва с американска военна мощ когато и където му харесва, създавайки нови „ граници на неустановеност “ на Балканите, в Югозападна Азия, в Близкия Изток или Северна Африка.
Вашингтонската унипартия (корпоративни олигарси, представители на публичното опазване на здравето, мейнстрийм медии, обществени медии, организации на дълбоката страна, университетски среди в Холивуд и редица съмнителни интернационалните организации като ООН/СЗО/СИФ) бързо влага трилиони, с цел да развие глобализацията с военната мощност на Съединени американски щати. Когато въоръжените сили бяха ангажирани с дейности, редица администрации бяха подготвени постоянно да се подчинят на неефективни, и даже негодни военни командири. Разточителните разноски за защита, несъразмерното редуциране на качествата на армията и съпротивата против извънредно нужната смяна в дизайна и модернизацията на силите, разкриват в този момент, че въоръжените сили на Съединени американски щати не са пригодни за модерна стандартна война от висок клас. Сраженията в Украйна демонстрират, че Вашингтон към този момент не може да подценява въздействието на географията, културата и стопанската система, които работят ограничаващо за потреблението на американска военна мощност.
Епохата на изобилното благосъстояние и неограничените разноски за защита е към своя край. Бъдещето на Америка ще зависи от това по какъв начин Вашингтон ще реагира на тези действителности.
Инфо: theamericanconservative.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
